Слънчевия континент е изцяло пустинна земя, неприветлива и доста опасна. Докъдето ти стигне погледа, всичко е в пясък и ветрове. Тук-там някоя змия или скорпион ще гледа да се скрие от теб, но друга жива душа трудно ще се намери. А и дори да срещнеш някой керванджия, той ще се чуди и мае какво, по дяволите, правиш в жегата без достатъчно вода.

Въпреки горещото слънце и неприветливите земи обаче, континентът е населен още от древността. Макар и невидими на картата, из пустинята съществуват много миниатюрни оазиси, около които цари живот. Много от хората обаче продължават да живеят като номади, въпреки доброто разположение на Слънчевия град (за него ще прочетете само малко по-надолу).

Слънчевият град

Това безспорно е най-известното място на континента, а и най-многолюдният град. Тук можеш да срещнеш както чужденци, така и местни хора – много често червенокоси, макар да не са малко и тъмнокосите. В града няма много високи сгради, даже напълно обратното – всички се стремят да правят домовете си възможно най-ниски и тъмни, за да се прикриват от слънцето. Най-богатите жители правят широки, хубави имения, с много помещения под земята. В Слънчевия град живеят занаятчии, особено известни с уменията си в дялането на камък. Всичко е жълто и кафяво, защото къщите обикновено се правят от глина. В същото време по пазарищата и около домовете е пълно с цвят, защото навсякъде има платнища, които да пазят улиците от слънцето.

За чужденците е странно, че мястото е толкова оживено, но все пак това е факт. Хиляди търговци предпочитат да излагат стоката си тук, за много номади градът е единствен източник на провизии и новини.

Малко известен факт е, че под града има огромни залежи от вода. Именно затова хората са предпочели именно това място все пак. Подземните „Пещери на Живота” са голяма атракция, а и гордост за населението. Макар най-големия оазис на континента да не е много далеч от града, той се води свещен, така че Слънчевият град преживява основно от водата под самия него… и от търговия. О, и от наемниците и учените, често запленявани от красотата на трите огромни пирамиди в съседство.

Известни места в града са пазарната зона и големият площад, на който се намира статуята „От дека да знам” (много древен владетел, изглежда, когото никой вече не помни, а старчетата намусено са кръстили с това звучно име). Можете да посетите и споменатите пещери, големите къщи на най-известните фамилии занаятчии, археолози, наемници и прочие. Тук-там има къщи, които се определят като музеи, но не си губете времето, защото всичко най-хубаво и истинско е събрано в огромната сграда на Събора – там живеят и работят „аристократите” на континента. Има няколко сгради на наемниците, учените и дори на магьосниците, но в тях не пускат обикновени посетители. Предназначени са предимно за хората, работещи в определения „бранш”.

Пирамидите на сфинксовете

Най-древните здания на континента са именно трите огромни пирамиди, както изглежда – израснали сякаш от самия пясък. Те са магнит за учените и любителите на историята, но човек не може да ги посети току-така. Голяма част от тях е все още непроучена и всяка година хиляди изследователи се губят из тунелите им. Съществува рекорд – един човек се загубил в една от пирамидите, но успял някак да излезе след две седмици… и казал единствено, че никога повече няма да влезе отново. Поради опасностите на тези пирамиди, те са добре пазени от пазачите, макар че съществуват случаи те да бъдат подкупени с това-онова…

В малкото достъпни места из пирамидите, човек може да открие интересни, древни ръкописи. Тунелите в началото, както и камерите, са ниски и тесни, на някои места дори алвон се провира с мъка. По-нататък става все по-тъмно и широко. Никой не може да каже дали коридорите се изкачват до самия връх, или дали слизат до центъра на земята (има такова вярване). Някои са се опитвали да изкатерят пирамида от външната страна… но резултатът не е много приятен за описване. (Да кажем, че явно са много хлъзгави…)

Из камерите и на трите пирамиди са открити несравними богатства от цял свят. Сега те са разпръснати из Алмирия, като много от тях са обект на интерес от учените и магьосниците. Има много спорове относно приложението на някои от предметите… но това е дълга тема.

Мъртвата пустиня

Пустинята заема източната част на континента. Ако сте смятали, че пустинята по принцип е доста трудно проходима, то помислете си пак, защото Мъртвата пустиня буквално е мъртва. Това е едно от най-суровите места из Алмирия, а ако успееш да минеш от другия й край при морето, пак не си спасен, защото там те чака Морето на Кракена… по-добре да не знаеш какво е да се срещнеш с чудовище след толкова изморителен път.

По принцип, в тази пустиня няма нищо. Абсолютно нищо! И е толкова зловеща в тишината си, че дори избягват да говорят за нея.

Само че понякога се шепне, че много наемнически семейства са й намерили добро приложение. Говори се, че много наемници, бъдещи герои, магьосници и подобни, трябва да минат през едно изпитание – да прекосят това ужасно място и да стигнат до Морето на Кракена сами, за да бъдат признати. Ако се съди по броя на наемниците, този слух сигурно не е особено верен, но никой от тях няма да ти признае истина ли е, или не. Факт е обаче, че онези, които са се доказали като наистина добри в работата си, неизменно притежават странен белег някъде по тялото си – Белегът на Кракена. Не е ясно за какво им помага той, но те явно си имат добра представа от външния вид на морското чудовище…



Хората са най-разпространената раса, населяваща Слънчевия континент. Тук те са малко по-ниски от събратята си в централните части, но затова пък са много по-пъргави и бързи. Имат изострени рефлекси, поради трудния живот в пустинята. Някои дори са надарени с изключително нощно зрение, но това са единици. Основно континентът се населява от два типа хора. Едните са тъмнокоси, обикновено с дълги черни коси, по-мургава кожа и тъмни очи. Другите са червенокоси, единствената по-светъл тип коса на Слънчевия континент. Те са по-бледи и много често имат нетипични червени очи. Именно от техните редици са онези, притежаващи нощното виждане. Заради подобни изключения, има повече червенокоси наемници.
Хората на Слънчевия континент, както вече споменахме, са добри наемници. Те са още търговци, занаятчии, учени (звездобройството например е особено тачена професия), археолози. Повечето хора избират да живеят в Слънчевия град, района на Оазиса и Пирамидите. Много от тях водят номадски живот, поради което процентът на скотовъдците не е никак малък. Магьосниците са рядко срещани. Моряците също са гледани със особено уважение. Тъй като из континента с времето са се появили много и различни политеистични религии, има и много свещеници и проповедници с какви ли не идеи, но това се среща и в почти всеки друг голям град.

За други раси на континента почти не може да се говори. Някои споменават, че древните сфинксове все още населяват пирамидите, но никой не може да го докаже със сигурност. А и всички спорят за външния им вид изобщо, така че е пълно с легенди и измислици за тях.
Номадите често говорят за Поклонниците на пясъка – народ, който живее далеч в пустинята, в дупки под земята. Поклонниците на пясъка са странни същества, които често биват мислени за феи, понеже са много мънички и като че ли имат крила. Някои учени смятат, че няма никакви подобни неща, а са просто илюзия. Други пък вярват, че „феите” са само „разузнавачи” на могъщи магьосници, наследници на Пирамидите и живеещи в пищни зелени градове под целия континент.



Както споменахме, на континента има много и различни религиозни течения. Всеки новодошъл веднага бива набелязан както от търговците на сладкиши, така и от всеки проповедник в близост, така че ви съветваме да бъдете много внимателни. Разбира се, основната алмирска религия е пуснала корени и тук, така че няма защо да се страхувате чак толкова.
Основните религиозни течения са четири, или пък пет. Те са възникнали във връзка с определени професии. Някои светци или ангели от други религии тук се почитат като богове, а някои богове са специфични само за региона. Например Бога на пясъка, или пък Богинята на Сладката вода. Култът към Майката Слънце определено е най-силен и е с толкова дълга история, че чак е странно колко е различен от култа по други континенти. Този култ е дал началото на ежегодния Празник на Слънцето, най-чаканото събитие в града от малки и големи. Провежда се в рамките на цели седем дни, като за всеки ден си има определен ритуал и всяка част от обществото си има роля. Само на този празник можете да опитате всеизвестното камилско месо и Змийски пламък (алкохолно питие, в което се слага мляко, „Огнена вода” и капка змийска отрова – опасно е само в големи количества!).
Оазисът в близост до Слънчевия град е свещено място, защото се смята, че от там са се появили първите хора (или поне тези неща, които са построили пирамидите, а те със сигурност са имали две ръце). Водата може да се пие, не е забранено, но просто гледайте да не попаднете на някой фанатик!

Населението на Слънчевия континент говори странен диалект на човешкия език и никой не знае какъв точно е произхода му, но и никой не го интересува, защото хората тук бързо учат езици (израснали са сред хиляди знаци все пак). Въпреки това обаче, мнозина ще ти кажат, че са малко чалнати заради акцента им. А може това да се дължи и на тяхната затвореност – не обичат да разказват толкова много за себе си и родината си, поради което има малко и оскъдни факти за тях, например:
- Основното им забавление е да се събират вечер около огъня и да си разказват истории. - Поради горещината, предпочитат свежите напитки, вместо алкохола, поради което не всички ги смятат за интересни. Песните и танците около огъня биват смятани за много остарели форми за забавление от гостите на Слънчевия град, но пък ако постоиш няколко седмици тук, откриваш чара им.
- Хората на Слънчевия континент обичат златото и ярките весели цветове. Самите те се обличат с „шалвари”, „чалми” и прочие колоритни цветни дрехи, в които подрънкват множество монети. Никога не изгарят, защото вечно са покрити с плат – само когато залезе слънцето можеш да видиш как на тълпи хората започват да свалят парчета плат, защото вече става достатъчно хладно и хубаво. Много от тях носят амулети, медальони, пръстени, гривни, обици и прочие с определено значение.
- Обичат оръжията. Камите, извитите ножове, ятагани и шпаги са защита за слънчевите хора от векове.
- Обожават сладкишите, старите книги, звездите и пясъците.
- Верни са на семействата си. Често това им играе лоша шега, особено ако са наемници, защото някои стигат до там, че не могат без семейството или половинката си. Но гледайте да не взимате този факт под чак такова голямо внимание…
- Обичат да отглеждат опасни зверове у дома. Тигри, лъвове и всякакви лениви, но големи чудовища, биха ги зарадвали като подарък. Много наемници взимат тези домашни любимци като другари за изпът…

Слънчевия континент си има „аристократи” – емири. Обикновено богати търговци, или пък много свети вярващи, или пък прославени наемници. Тези хора ръководят Събора – съветът, който взима важните решения, засягащи отношенията с останалата част от света. Наемниците са основните „посланици” извън земите на пясъка и по-добре, че Събора не знае колко груби са някои чужденци спрямо тези посланици… но това е тема за друг разговор.



Преди хиляди и хиляди години, съществувал само Оазисът. Богинята Майка… Не, не, Богът на Пясъка… Не, не…
Е, някой пожелал пясъкът да си има господар и от Оазиса излязъл първия човек… Почакайте, може пък и да не е така, защото някои мъдреци упорито твърдят, че Оазисът някога е бил част от морето.

Ами добре, преди хиляди и хиляди години, континентът бил населяван само от сфинксове и мантикори.. .а и малко грифони, може би и някой пясъчен дракон. Тези същества дружно строели огромни странни кули, на които да кацат и да вият гнезда удобно. Пирамидите пък били дом на Боговете…
Не, май и така не е особено истинно, понеже до Оазиса има една много древна чешма, на която е написано „От народа за народа”…
Може би тогава древните жители на Атлантика са идвали насам,за да плажуват… Не, определено не запомняйте тази версия!

Както сами виждате, има много да се каже за този континент. Колкото хора срещнеш, толкова различни истории ще ти разкажат. Някои приети за официални книги разказват нещата доста по-скучно – че първите заселници са просто пирати… Но никога не пречи да откриеш следа към нова истина.