Нови хоризонти

[Силвия Лотос]

Поредният ден на студения континент преваляше. Силвия подтичваше по неравната уличка в източната част на градчето Шао-Маи, нарамила една купчина старинни книги и бързаше да се прибере в страноприемницата на циклопа Род, в която живееше вече близо половин година. Книгите тежаха доста, особено за някой дребничък като нея и за момент се замисли, че може би трябваше да помоли помощник-библиотекаря да я придружи и да ѝ помогне с пренасянето. А и можеше да си поговорят малко по пътя, да се опознаят.
Тя бързо поклати глава, отхвърляйки идеята. Беше немислимо колегата ѝ да види в каква дупка живее. Направо би умряла от срам. Но тъй като в Библиотеката на Замъка Шао-Маи работеше почти безпатно, не можеше да си намери свястна квартира в градчето. А и съдържателят на страноприемницата, циклопът Род беше много сърдечен (необяснима черта от характера му, като се има предвид, че беше циклоп...) и ѝ беше позволил да живее в една от стаите напълно безплатно.
Двамата често си говореха вечер, след като Силвия се върнеше от Библиотеката и Род все я окуражаваше да си потърси истинска работа, а Силвия отвръщаше, че ѝ харесва да е обградена от стари книги. Тези в замъка Шао-Маи бяха доста специални, защото бяха магически, а и новия директор на училището, г-н Дългобрад беше много добър и дори позволяваше на библиотекаря и неговите помощници да изнасят някои от по-безопасните книги извън библиотеката и да ги четат на децата от по-бедните квартали на градчето, за да се образоват.
Силвия смяташе това за много благородно. Тя никога не беше срещала директора (въпреки че ѝ се струваше, че може би е виждала някъде името му... в някоя книга например), но много ѝ се искаше да го види и да му каже някоя добра дума за тазни негова идея.
Докато се бързаше да се прибере и се опитваше да реши коя книга от тези, които беше взела днес да почете на децата, живеещи в съседство със странопремницата на Род, тя дори нямаше представа, че желанието ѝ щеше да се осъществи още преди да са изчезнали и последните звезди от небето над Шао–Маи.

* * *

Малко след вечеря Силвия взе една от старите книги, озаглавена "Нощни приказки от Алмирия" и се насочи към малкото каменисто площадче в центъра на източния квартал. Децата от квартала вече бяха научили, че ако дойдат малко сед залез слънце, странното (и твърде ниско) момиче ще дойде да им почете от вълшебните книги. В началото много ги беше страх от нея, защото бяха чували какви ли не страшни истории от родителите си, но постепенно разбраха, че то въобще не е опасно, а всъщност е едно доста мило момиче, което знаеше да чете, а и да разказва интересни истории. Затова спряха да се страхуват от нея и започнаха да се събират заедно с приятелчетата си на площада и с нетърпение да чакат следващата приказка.
Така беше и тази вечер. Когато Силвия пристигна, площадът беше оживен от детска врява, която се усили още повече когато хлапетата видяха Силвия.
– Какво ще ни прочетеш днес? - попита едно малко момиченце с пискливо гласче.
– Може ли да ни разкажеш пак за приключенията на Карамфил Бледоногов? - прекъсна я едно по-едро момченче.
– Днес съм ви избрала друга книга - засмя се Силвия и показа прашната корица на децата. Те я изгледаха с нескрито любопитство. 
– Това са приказки. - добви тя и седна на един от големите камъни в центъра на площада. Децата я наобиколиха и насядаха около нея. За миг се отнесе, защото ѝ се стори, че в мрака отсреща стои някаква фигура и я. Тя премига бързо, но не можа да различни никого.
– Може ли първо тази? - посочи едно момченце към една от страниците, на която се виждаше голяма и много подробна илюстрация на триглава ламя.
– Да... разбира се - промърмори Силвия и се помъчи да се съсредоточи. Сигурно ѝ се беше сторило. Обикновено никой жител на Шао-Маи не бродеше по улиците на градчето по това време, с изключение на разбойниците и на децата...

[Хаген Дългобрад]

Беше ранна сутрин когато Крис отвори очи.

Всичко някак му беше познато, но главоболието не му даваше мира. В края на леглото видя Хаген, който спеше.

- Къде сме? - попита той плахо.

- На сигурно място - явно Хаген не осъзнаваше, че Крис се беше събудил след пет дневна кома.

- Крис - възкликна той - как си, боли ли те някъде?

- Малко главата. Сега може ли да кажеш къде сме?

- В Шао-Маи - Крис остана с вледенена физиономия.

- Шао-Маи, не е ли опасно тук? - Две ако ни убие...

- Две е изчезнал.

- Как изчезнал, какво е станало?

- Малко след като сме заминали. Някакви тангу са го отвели . - Крис не разбираше как така са го отвели, та той беше вторият по сила. - Тринайстият работи за тенгу и е изобретил нещо много страшно. Полу-хора полу-машини , които не можеш да атакуваш с магия. В момента разработваме нещо за отбрана, защото цяла Алмирия може да бъде унищожена.

- С кого разработваш? Какво точно? - Крис не разбираше нищо.

- Всичките Златни са тук и всичко е нормално отново. Да знаеш, че в момента разговаряш с директора - подсмихна се Хаген - Нека да продължим разговора по-късно , много е рано още.

Крис реши да го послуша и запази тишина, не се мина дълго време и Хаген отново спеше. Сега е моментът да изляза, помисли си Крис. На вратата вече го очакваше първото изпитание. Бариера, която Хаген беше сложил, но бариерата беше направена силна за силни атака отвън, не отвътре, затова Крис я преодоля лесно. Тръгна по старите коридори. Някак всичко беше променено, имаше нови, мебели, някои стари ги нямаше, целият замък сякаш беше реконструиран. Това не попречи на Крис да стигне до библиотеката. Когато влезе в нея, видя библиотекаря който му се подсмихна и му направи жест да се приближи към него.

- Здравей, Крис - обърна се с огромно уважение към него възрастния човек. - Нека да мина направо на въпросо. Може ли, може ли да ме приближиш до дракона си? Моля - очите му бяха като на малко дете. Да, библиотекарят харесваше дракони и ги изучаваше от дълги години.

- Добре, но при едно условие - тогава му се стори, че алвон се скита из библиотеката, но не можа да разбере, кой е  и познава ли го. - Искам да ми разкажеш всичко.

- О не . Не мога да ти разкажа всичко, няма да ни стигне и целия ми оставащ живот - подсмихна се библиотекарят. Умело избягваше тема. - Ще ти кажа само едно. Всичко е спокойно и има много нови ученици. Баща ти беше се поболял докато беше в кома. Добре че дракона ти постоянно го успокояваше, че си добре. В притеснението си за един ден възстанови целия замък - подсмихна се той. - Вярно ли е , че сега си по силен от преди и можеш да заемеш позицията на Две.

- По-силен? - нищо не разбираше Крис. За да оправдае очакванията на библиотекаря, че все още е същият, изрече невинно заклинание за сняг. Това беше и грешкато му . Цялата библиотека се превърна в снежна буря и нищо не се виждаше.

- Данку - чу се някаде в далечината и бурята започна да ги заобикаля. Това беше Хаген - Не е хубаво да провбаш магии в момента, още не сме сигурни колко е голяма силата ти. - тогава той махна отново с ръка и бурята спря.

- Как така колко съм силен?

- След магията, която те прати в друго измерение... ти стана по силен.  Данте каза, че ще остане някаква част, но и той самият не знае колко ще остане. Възможно е да имаш по-голяма сила и от мен самия. Следващите няколко дни трябва да те подложим на няколко изпитания.

- Но аз не искам никакви изпитания! - настъпи гробна тишина. 

- Добре, така да бъде . Засега оставаме в Шао-Маи за известно време. - Крис кимна и дните започнаха да минават един през друг. Крис постоянно ходеше при Данте да го види и да го разпитва, но Данте говореше с гатанки и Крис го зарязваше бързо. Връщаше се в библиотеката да търси информация за магията, която баща му беше използвал, но без никакъв успех . Дали не беше я скрил нарочно? Тогава отново видя алвона, не беше той, а тя, беше с качулка, затова не видя лицето и. Тя взе набързо книги и избяга.

- От доста време е тук - сподели някой зад гърба му. - Идва и си отива , като призрак е , но обича да чете на децата от града. - това беше старият библиотекар. - С какво мога да ти помогна, Крис?

- С нищо, тъкмо си тръгвах. - по пътя навън нещо улови погледа му. Това бяха малки деца, които правеха магии. От кога в Шао-Маи се допускаха деца? Та те още нямаха 8 години. Явно се дължеше на директора. Беше променил изцяло  законите в училищете.

- Много са способни. Ще се учудиш колко много им се отдава магията. 

- Как винаги изникваш там където съм?

- Винаги те наблдавам. Крис, все пак съм ти баща. Трябва да обсъдим нещо много важно. Искаш ли да оглавиш домът на Две.

- Не знам дали ще съм способен - Хаген се измя гръмогласно.

- Май забравяш, че всеки от Златните ще те изпита, за да разберем дали ставаш. - Крис си замълча и преглътна доста звучно. Това още повече развесели Хаген. - Скоро пак ще тръгнем на пътешествие. Само Силвия да си спомни коя е. - Силвия? Нима беше в Шао Май също. Повече нищо не каза Хаген и се отправиха към спалните...