Post by Силвия Лотос on May 9, 2016 0:02:20 GMT 2
***
Мистериозното момче гледаше към океана замислено. Вече нямаше смисъл да бяга, благодарение на русия и червенокосия маг, които му бяха помогнали по-рано. Ама че неочаквано да получи помощ от най-обикновени смъртни и то от човешката раса. Момчето винаги си беше мислило, че хората не правят нищо, освен ако нямат някаква изгода от това, поне брат му инаги твърдеше това... Брат му, който го беше предал и който наруши равновесието в техия свят, когато реши, че предпочита да управлява сам. Това беше нечувано, но ето че се случи и сега не знаеше как да се върне там. Никога не беше слизал тук, при хората и алвоните и не познаваше добре техните особености. Той осъзна, че се нуждае от помощ, но кого да попита? Тук нямаше способностите си, а и вярващите намаляваха с всяко десетилетие, особено след появата на хората-машини. Може би трябваше да потърси двете момчета, които му се бяха притекли на помощ? Не беше особено трудно да ги открие - още разполагаше с изострената си интуиция, с която усещаше магическата сила наоколо.
За негова изненада тя го заведе до най-обикновена страноприемница. Обикновена - да, но излъчваше натрупала се енергия. Момчето усещаше накуп дракони, магьосници и създания с определени способности. Всички бяха насядали в двора на страноприемницата и обсъждаха напрегнато нещо. Момчето дори не се поколеба да влезе под подозрителния поглед на съдържателя и да излезе през задната врата към двора, заставайки точно в средата на изуменат група.
– Здравейте - обърна се направо към двете познати му момчета - Още веднъж благодаря за снощи, но ще имам нужда от вашата помощ отново.
Нещо в обърканите физиономии срещу него му подсказа, че може би не спазваше точно установените правила на общуване между смъртните, но нямаше време да се церемони, а и неговите себеподобни обикновено общуваха доста директно помежду си, без всякакви недомлъвки.
Един от магьосниците стана и зае отбранителна позиция, но русото момче, което познаваше побърза да го успокои.
– Недей, татко, това е дрипавото момче, за което ти споменах.
Дрипав? Е, определено може би трябваше да вземе един душ... Вече започваше да усеща неудобството от това да си смъртен... Магьосникът, когото нарекоха "Татко" обаче се поотпусна малко.
– Кой си ти? - попита той вече по-спокойно - И защо си мислиш, че ще ти помогнем.
– Защото съм един от четиримата главни богове на Алмирия и ако не се върна при останалите до седем дни, навсякъде ще настъпи хаос.
Думите му бяха последвани от мълчание, след което всички избухнаха в смях, дори и драконите и хората от страноприемницата, котио си пийваха вътре, но явно слушаха разговора.
– Вашият дрипльо е напълно луд - коментира по-малкия червен дракон, пръхтейки - И бог на какво си по-точно ако смея да попитам? Не съм особено религиозен и не ги знам много...
Момчето се засегна малко, но нямаше по-добър план засега.
– Аз съм Богът на разрухата - отговарям за смъртта, така да се каже.
Последваха нови смехове и снизходителни погледи.
– Тогава ни покажи способностите си - подвикна един пияница отвътре.
– За съжаление не мога да ви го докажа, тъй като не разполагам с тях в момента - продължи то спокойно с малко по-силен глас, за да надвика смеховете - Но ви уверявам, че ако ми помогнете, ще ви се отблагодаря подобаващо.
Няколко души се спогледаха. Едно червенокосо момче, приличащо доста на онова което го беше спасило предната вечер не го гледаше с присмех като останалите, а по-скоро замислено.
– Има начин да се докаже - започна да казва то, но другите поклатиха глави.
– Стига, Рин, нали не му вярваш? Боговете са измислени от управниците, за да всяват страх у народа, че ще бъдат наказани ако не се държат добре - каза дракона бързо.
– Всъщност ние не наказваме - обади се момчето - понякога само когато играем на карти се хващаме на бас какв ще стане с някой смъртен в ояределен момент и тогава всеки се опитва да помогне малко да се случи каквото той е предрекъл... Но иначе не се намесваме често.
Всички наоколо го зяпаха и сигурно се чудеха дали да му се смеят още или да го игнорират. Червенокоското, когото нарекоха Рин обаче, продължаваше да го гледа изпитателно. От няколко минути в двора летеше голям комар и разсейваше присъстващите с жуженето си. Преди някой да каже каквото и да било Рин замахна и го смачка с ръка. Няколко души го погледнаха изпод вежди. Той отмести ръката си и показа размазаното насекомо. В следващия момент обаче се случи нещо странно - сякаш времето прескочи няколко момента назад и комарът се възстанови за секунди и излетя сякаш леко замаян.
Погледите се насочиха към момчето. Как не се беше сетил сам - разбира се, че имаше как да докаже, че той е богът на разрухата - след като беше заточен в земята на смъртните и не можеше да изпълнява задълженията си, никой не можеше да умре... Това представляваше доста сериозен проблем.
Групичката го гледаше вече със смесица от страх и нямо учудване.
– Ще ти помогнем - с дълбпк глас се обади най-големият дракон, приличащ на призрак - Но при едно условие. Първо ще дойдеш с нас на острова на Медуза. Това ще ни помогне да освободим Неро и да запазим всички невредими. После ще ти помогнем да се прибереш и ще започнеш да изпълняваш божествените си задължения отново.
Момчето не знаеше кой е този Неро, а и това не му звучеше много добра идея - както беше вече споменал, боговете не участваха в битките на смъртните. Но усещаше, че този голям дракон имаше много силна аура и може би само той и магьосникът-"Татко", който се беше обадил по-рано, можеха да му помогнат. Надяваше се да успеят да освободят този Неро преди да са изтекли седем дни.
– Добре, съгласен съм с вашите условия - каза момчето - А, между другото докато съм тук, можете да ме наричате Алекс, винаги съм харесвал това име...
/Заключвам темата - който иска може да започне нова в Островът на Медуза :) /
– Здравейте - обърна се направо към двете познати му момчета - Още веднъж благодаря за снощи, но ще имам нужда от вашата помощ отново.
Нещо в обърканите физиономии срещу него му подсказа, че може би не спазваше точно установените правила на общуване между смъртните, но нямаше време да се церемони, а и неговите себеподобни обикновено общуваха доста директно помежду си, без всякакви недомлъвки.
Един от магьосниците стана и зае отбранителна позиция, но русото момче, което познаваше побърза да го успокои.
– Недей, татко, това е дрипавото момче, за което ти споменах.
Дрипав? Е, определено може би трябваше да вземе един душ... Вече започваше да усеща неудобството от това да си смъртен... Магьосникът, когото нарекоха "Татко" обаче се поотпусна малко.
– Кой си ти? - попита той вече по-спокойно - И защо си мислиш, че ще ти помогнем.
– Защото съм един от четиримата главни богове на Алмирия и ако не се върна при останалите до седем дни, навсякъде ще настъпи хаос.
Думите му бяха последвани от мълчание, след което всички избухнаха в смях, дори и драконите и хората от страноприемницата, котио си пийваха вътре, но явно слушаха разговора.
– Вашият дрипльо е напълно луд - коментира по-малкия червен дракон, пръхтейки - И бог на какво си по-точно ако смея да попитам? Не съм особено религиозен и не ги знам много...
Момчето се засегна малко, но нямаше по-добър план засега.
– Аз съм Богът на разрухата - отговарям за смъртта, така да се каже.
Последваха нови смехове и снизходителни погледи.
– Тогава ни покажи способностите си - подвикна един пияница отвътре.
– За съжаление не мога да ви го докажа, тъй като не разполагам с тях в момента - продължи то спокойно с малко по-силен глас, за да надвика смеховете - Но ви уверявам, че ако ми помогнете, ще ви се отблагодаря подобаващо.
Няколко души се спогледаха. Едно червенокосо момче, приличащо доста на онова което го беше спасило предната вечер не го гледаше с присмех като останалите, а по-скоро замислено.
– Има начин да се докаже - започна да казва то, но другите поклатиха глави.
– Стига, Рин, нали не му вярваш? Боговете са измислени от управниците, за да всяват страх у народа, че ще бъдат наказани ако не се държат добре - каза дракона бързо.
– Всъщност ние не наказваме - обади се момчето - понякога само когато играем на карти се хващаме на бас какв ще стане с някой смъртен в ояределен момент и тогава всеки се опитва да помогне малко да се случи каквото той е предрекъл... Но иначе не се намесваме често.
Всички наоколо го зяпаха и сигурно се чудеха дали да му се смеят още или да го игнорират. Червенокоското, когото нарекоха Рин обаче, продължаваше да го гледа изпитателно. От няколко минути в двора летеше голям комар и разсейваше присъстващите с жуженето си. Преди някой да каже каквото и да било Рин замахна и го смачка с ръка. Няколко души го погледнаха изпод вежди. Той отмести ръката си и показа размазаното насекомо. В следващия момент обаче се случи нещо странно - сякаш времето прескочи няколко момента назад и комарът се възстанови за секунди и излетя сякаш леко замаян.
Погледите се насочиха към момчето. Как не се беше сетил сам - разбира се, че имаше как да докаже, че той е богът на разрухата - след като беше заточен в земята на смъртните и не можеше да изпълнява задълженията си, никой не можеше да умре... Това представляваше доста сериозен проблем.
Групичката го гледаше вече със смесица от страх и нямо учудване.
– Ще ти помогнем - с дълбпк глас се обади най-големият дракон, приличащ на призрак - Но при едно условие. Първо ще дойдеш с нас на острова на Медуза. Това ще ни помогне да освободим Неро и да запазим всички невредими. После ще ти помогнем да се прибереш и ще започнеш да изпълняваш божествените си задължения отново.
Момчето не знаеше кой е този Неро, а и това не му звучеше много добра идея - както беше вече споменал, боговете не участваха в битките на смъртните. Но усещаше, че този голям дракон имаше много силна аура и може би само той и магьосникът-"Татко", който се беше обадил по-рано, можеха да му помогнат. Надяваше се да успеят да освободят този Неро преди да са изтекли седем дни.
– Добре, съгласен съм с вашите условия - каза момчето - А, между другото докато съм тук, можете да ме наричате Алекс, винаги съм харесвал това име...
/Заключвам темата - който иска може да започне нова в Островът на Медуза :) /