Post by Силвия Лотос on Jul 16, 2015 22:19:12 GMT 2
Силвия не можа да се сдържи и потръпна - и как не, след историята на Рин с призрачните кораби... Стефан пък въобще не обърна внимание на последното, защото беше зает да гледа възмутено на предложението на Хаген да бъде язден като муле от някакъв си библиотекар - това беше немислимо за него. Драконът не даваше дори на Лотос да се качва на гърба му, ако не броим най-детските ѝ години, в които и без това, по разкази на родителите ѝ, се мъчела да се покатери на всичко, което ѝ се изпречи и Стефан не правел изключение.
Въпреки плашещата идея, че някой може да ги следи, момичето донякъде се чувстваше в безопасност - все пак с драконите бяха петима, едва ли някой сам щеше да се осмели да ги нападне.
– А може ли този човек, или каквото е там, да е виновен и за появата на острова? - попита тя високо. Отговори ѝ Хаген.
– Корабът се движи доста далече от този остров - каза той - Но не е и напълно изключено... Във всеки случай ако си права, значи трябва да сме още повече нащрек.
Силвия погледна въпросително към него и веднага след това и към Рин.
– Хаген иска да каже, че ако мисълта на този скрит човек се простира толкова надалеч, че да призове остров, може би на кораба има и друг магьосник - поясни червенокоското.
– Аха... - каза уж небрежно момичето, в опит да не изглежда прекалено паникьосана. Допреди два дни не беше виждала магьосник наживо, а сега изведнъж бяха започнали да се появяват от нищото. "Е, предполагам, че това означава да пътуваш из страната" - помисли си тя, а на глас добави:
– Защо си мислите, че ни следят? И дали всъщност следи нас, може да е просто пътник без билет, на който му се струваме интересни... - каза последното с нотка на надежда в гласа, на което Стефан закима бързо. Той обикновено се смяташе за доста интересен и обичаше да се хвали с това. За щастие преди да е подхваал тази тема, Хаген го прекъсна.
– Определено мисля, че ни следи - каза той - защо иначе ще насъсква капитана на кораба срещу нас? Но не се притеснявайте, смятам да разгадаем тази мистерия преди да сме слезли от този кораб. Още не съм решил как, но мисля да устроим капан на нахалника.
Последва групово одобрително мърморене от останалите присъстващи и замислена тишина. Явно на никого не му се занимаваше точно в момента с шпионина.
– Това е добра идея - накрая наруши мълчанието Лотос и потисна една прозявка - Остава да решим какво ще правим с изкъртената врата...
* * *
На следващия ден...
Силвия се събуди с чувството, че допреди малко някой я е наблюдавал как спи. Това си беше доста плашещо чувство, но тя бързо успя да го изпъди - най-вероятно беше разстроена след разговора от предишния ден. В крайна сметка бяха оправили вратата - е, Хаген я беше оправил с малко приложна магия. След това бяха решили да напраят добро впечатление на капитана като предложат да помогнат с чистенето на палубата (последното Хаген беше решил да го пропусне, под предлог, че упражнявал някаква особено сложна магия в каютата).
– Глупости, чух го да хърка! - възмутено изпротестира Стефан, но никой не му обърна внимание. Стратегията за спечелване на благоразположението на капитана и екипажа за малко да проработи... докато не се подхлъзна върху една сепия, която Стефан беше изпуснал от поглед и беше оставил да маха нещастно на пода. Разбира се капитанът не я видя, заради мъглата и... Е, моряците го издърпаха обратно на кораба с едно въже. Това отне известно време, защото мъжът беше доста закръглен. Тази случка определено не подобри настроението му и "дипломатичната" мисия на Рин и Лотос се овенча с провал.
Накрая изморени едва се бяха дотътрили до каютата и заспаха на минутата.
Сега Силвия се огледа бързо, припомняйки си всичко това и установи, че се е оспала. Момчетата и драконите бяха изчезнали от поглед. Тя смени дрехите си набързо, сплете си косата и изтича на палубата. Мъглата се беше разсеяла малко, колкото да се виждат, но Хаген я беше оставил достатъчно гъста, че да изкарат и този ден без да напредват.
Тя забеляза червената коса на Рин да се вее в единия край и се приближи към него.
– Добро утро - каза тя - Къде са другите?
Все още не изглеждаше толкова късно, какво ли се беше случило, че Хаген и двата дракони да изчезнат така... Да не би да бяха заловили мистериозния човек? Или пък бяха измислили начин да го заловят? А може би пък просто си бяха някъде наоколо, скрити от мъглата.
– Добро утро - каза тя - Къде са другите?
Все още не изглеждаше толкова късно, какво ли се беше случило, че Хаген и двата дракони да изчезнат така... Да не би да бяха заловили мистериозния човек? Или пък бяха измислили начин да го заловят? А може би пък просто си бяха някъде наоколо, скрити от мъглата.