Post by Рин Ко'уен on Aug 21, 2015 14:30:03 GMT 2
Продължава от тук
Столицата на Алмирия беше огромна, шумна, често пъти мръсна и още по-често претъпкана до пълно безобразие. Дори Слънчевия град не можеше да се конкурира с шумовете и цветовете на това място, каквото и да твърдяха мнозина. Рин пък смяташе, че неговият роден град е далеч по-красив... но сигурно всеки смяташе така за родното си място. Той беше обиколил почти целия свят и най-добре можеше да го потвърди, но не му се мислеше за такива глупости. Не точно сега.
Червенокосият изгледа гневно няколко малки роботчета, които го задминаха, без да забравят, че трябва да го поздравят вежливо. Не искаше поздравите им. Не обичаше роботите. Той и Илейн седяха на една разнебитена маса, изнесена току пред кръчмичката на няколко преки от сградата на Съвета. Нямаше как да сбъркаш сградата, тя беше ако не най-голямото здание наоколо, то поне едно от най-големите. Вчера някой, като че ли беше Кристиан, беше настоял да намерят някое място, за да си отпочинат. На Рин му се струваше невъзможно да си почиваш след определените събития, случили се в университета, но в думите на магьосника имаше много логика. По-добре беше да направят този опит, дори и неуспешен, отколкото да се лутат из улиците или да се опитат да влязат веднага в Съвета. От край време никой не можеше да влезе там току-така. Абсолютно никой, че дори и самите съветници. Всичко ставаше твърде бавно, дори и нещо да застрашаваше Алмирия с пълно унищожение. Ако нещо такова се случеше, съветниците със сигурност щяха да настояват първо вестоносецът да мине по съответния ред с документите и прочие, а после вежливо да изчака те да си изпият чая. Тези неща се говореха на шега, разбира се, но Рин се чудеше къде точно е шегата в истината...
В крайна сметка се бяха озовали тук, в тази долнопробна кръчма, която предлагаше две-три стаи за закъсали пътници. Драконите вероятно си бяха намерили по-добро местенце и Рин им завиждаше. Вчера се беше наложило да прекрати живота на семейство мишки, скрили се в раклата в предоставената им стая, преди Илейн да ги е видяла. Не й каза, но тя със сигурност беше намерила и някое друго животинче, защото по-късно настоя да спят на пода, разчитайки само на оранжевите шалове, които носеха препасани на кръста си. Те точно затова служеха де... Нарочно бяха избрали това място. Не, че всеки от тях не можеше да намери стотици по-добри, но не искаха да привличат внимание или да се свързват с близки. Не точно сега. Беше по-добре така. Случилите се събития щяха да доведат до твърде сериозни проблеми, за да действат необмислено.
Е, имаше поне един весел в цялата група. Не можеха да забранят на Неро да се весели, той беше твърде малък, за да разбира. Рин просто се стараеше да го забавлява, така че да не наранява чуждата скръб. Така се постъпваше при червенокосите у дома. В момента странното създание се катереше по гърба му и си играеше с косата му, докато червенокосият отпиваше замислено от чашата кафе. За една нощ младият тенгу се беше научил да ходи неуверено, като току-що проходило хлапе. Само че предпочиташе да лази повече, а още повече обичаше да лази надолу-нагоре по "баща си". Речникът му се беше обогатил с още няколко фрази. Някои от тях бяха на диалекта на Слънчевия континент. Илейн пак си беше признала, че му беше говорила на родния си език. Нямаше значение. Тенгу щяха да одобрят това, защото диалектът им беше малко по-добре познат. Жрецът и спътниците му със сигурност щяха да долетят рано или късно тук, Рин не се съмняваше. Само че сега трябваше да останат на заден план.
Тримата с Илейн чакаха магьосниците и Силвия да се върнат от Съвета. Планът беше да се опитат да стигнат до съветниците още днес и да говорят с тях за случилото се. Да поискат помощ или поне да се опитат да задействат бавната система по какъв да е начин. Вероятно драконите се бяха присъединили към групата. Колкото повече представители на различни раси, толкова по-добре, но двамата наемници за момента бяха на изчакване. Техните правомощия можеха да им осигурят достъп само до слънчевия посланик в столицата. Този посланик щеше да им трябва, ако съветниците откажеха да се намесят по какъвто и да било начин. Съборът на Слънчевия континент може би щеше да заинтересува Съвета повече, независимо дали щеше да поднесе абсолютно същи проблем за обсъждане. Понеже въпросът щеше да бъде повдигнат от наемниците, които си бяха пак като посланици... Всъщност, всичко изглеждаше толкова сложно!
Но първо трябваше да се разбере дали опитът на Хаген ще сполучи. Рин предполагаше, че ще стане.
- Какво стана? - стреснато попита той съпругата си, когато тя изведнъж изплю каквото току-що беше отпила и започна да кашля.
- Отвратително е! - оплака се Илейн. Беше начумерена още от снощи. Рин разбираше защо.
- Вземи моето, поносимо е. - тя го погледна благодарно и той й се усмихна. После й кимна към сградата на Съвета. - Мислиш ли, че скоро трябва да ходим?
- Не и ако трябва да обясняваме присъствието на Неро там - тя още беше скептична относно приближаването им към Съвета заедно с малкото тенгу. Беше по-склонна да го остави на Силвия или Хаген, ако се наложеше те двамата с Рин да се борят с бюрокрацията. Вече бяха обсъждали тази тема веднъж.
- Всъщност си права. Дали ще чакаме пред вратата на Съвета или ще сме тук, не можем да повлияем на решението на управниците. За нас ще се изисква да минем по почти същия път, за да стигнем до посланика си, макар че поне знаем, че той ще ни изслуша. Какво има пък сега? - Илейн го гледаше странно.
- Неро току-що направи някаква... магия.
- Какво?
- Направи косата ти на червена перушина и след миг махна и си я направи каквато си е обикновено. - гласът й затрепери хем от нерви, хем от вълнение. - Скъпи, това става все по-опасно. Тенгу са били прави... Неро не е... обикновен.
- Естествено, че са били прави! - какво да направеше той?! Защо Неро все правеше разни неща, когато наоколо нямаше магьосник, за да каже що за същество е това? Колкото по-бързо растеше, толкова... толкова...
Рин въздъхна.
- Мисля, че трябва да го проверим, докато чакаме. За магия. Нямаме друг избор, Илейн, не е нужно да ме гледаш критикуващо. Ще е по-добре да знаем има ли някакви минимални заложби. Така и така ако нашите методи не успеят, магьосниците ще разберат после. Трябва да се върнат съвсем скоро. А аз не искам изведнъж да се телепортирам на някоя звезда, без да знам какво става.
- Сигурно си прав...