Post by Илейн Ко'уен on Jul 30, 2015 18:06:50 GMT 2
- Илейн Ко'уен. - тя взе, че се усмихна на алвоната. Без особена причина, наистина, но пък тези нисички същества (не, че тя беше неимоверно висока) винаги й бяха изглеждали сладки. Обичаше всякакви такива, макар че в графата "малки и сладки" да спадаха обикновено животинчета. Такива като Неро например! Вместо да се опита да подаде ръка на Силвия (сигурно и Илейн беше чувала, че обичаят с ръкостискането не беше особено популярен и тачен) тя се протегна и разроши перушината на малкото птиче. Рин се грижеше за него с такава любов, че беше чак заразително. Дори към домашния им любимец вкъщи - тигърът, който двамата толкова си обичаха и го глезеха като крал, съпругът й не проявяваше такава привързаност. Може и само да й се струваше, пък и Неро беше толкова малък и беззащитен. Жалко, че изглежда трябваше най-скоро време да го върнат на тенгутата. Те знаеха как да го отгледат най-добре, а тя не си представяше да задържат точно тенгу при себе си. Вярно, че сега нищо не разбираше, но като поодрасне... не, трябваше да го върнат.
- Аз също съм наемник като съпруга си. Често работим заедно, но сега се засякохме изненадващо. Вие какво търсите тук... заедно? - първоначалната й гордост заради изтъкването на работата й малко се поизпари. Силвия наистина беше сладък алвон.
- А, трябваше да търсим едни архиви, та затова... - Рин започна, но спря пред втренчения й поглед.
- Били сте сами, а?
- Е, не точно сами, но... защо ме гледаш така, скъпа? - тя продължи да го гледа. - Илейн? Какво си мислиш? Та тя е още момиче! - въпреки че двамата не бяха много по-големи от алвоната.
- Скъпи, нали не си преосмислил идеята за харема? Само искам да питам, нищо повече... - Рин се ужаси.
- Скъпа, ти си единствената, която... - той премина на техния роден език, но очевидно каза на съпругата си нещо много мило, понеже очите й заблестяха и тя го прегърна, вече доволна и поотдъхнала си. Винаги трябваше да е готова да попита дали ще си остане единствена. Пък и този път не предприе веднага драстични мерки. Поне се научи да пита, а не като предишния път да ужаси до смърт една негова спътница на предишната му мисия.