Post by Силвия Лотос on Jun 3, 2018 16:43:12 GMT 2
Поредният ден на студения континент преваляше. Силвия подтичваше по неравната уличка в източната част на градчето Шао-Маи, нарамила една купчина старинни книги и бързаше да се прибере в страноприемницата на циклопа Род, в която живееше вече близо половин година. Книгите тежаха доста, особено за някой дребничък като нея и за момент се замисли, че може би трябваше да помоли помощник-библиотекаря да я придружи и да ѝ помогне с пренасянето. А и можеше да си поговорят малко по пътя, да се опознаят.
Тя бързо поклати глава, отхвърляйки идеята. Беше немислимо колегата ѝ да види в каква дупка живее. Направо би умряла от срам. Но тъй като в Библиотеката на Замъка Шао-Маи работеше почти безпатно, не можеше да си намери свястна квартира в градчето. А и съдържателят на страноприемницата, циклопът Род беше много сърдечен (необяснима черта от характера му, като се има предвид, че беше циклоп...) и ѝ беше позволил да живее в една от стаите напълно безплатно.
Двамата често си говореха вечер, след като Силвия се върнеше от Библиотеката и Род все я окуражаваше да си потърси истинска работа, а Силвия отвръщаше, че ѝ харесва да е обградена от стари книги. Тези в замъка Шао-Маи бяха доста специални, защото бяха магически, а и новия директор на училището, г-н Дългобрад беше много добър и дори позволяваше на библиотекаря и неговите помощници да изнасят някои от по-безопасните книги извън библиотеката и да ги четат на децата от по-бедните квартали на градчето, за да се образоват.
Силвия смяташе това за много благородно. Тя никога не беше срещала директора (въпреки че ѝ се струваше, че може би е виждала някъде името му... в някоя книга например), но много ѝ се искаше да го види и да му каже някоя добра дума за тазни негова идея.
Докато се бързаше да се прибере и се опитваше да реши коя книга от тези, които беше взела днес да почете на децата, живеещи в съседство със странопремницата на Род, тя дори нямаше представа, че желанието ѝ щеше да се осъществи още преди да са изчезнали и последните звезди от небето над Шао–Маи.
* * *
Малко след вечеря Силвия взе една от старите книги, озаглавена "Нощни приказки от Алмирия" и се насочи към малкото каменисто площадче в центъра на източния квартал. Децата от квартала вече бяха научили, че ако дойдат малко сед залез слънце, странното (и твърде ниско) момиче ще дойде да им почете от вълшебните книги. В началото много ги беше страх от нея, защото бяха чували какви ли не страшни истории от родителите си, но постепенно разбраха, че то въобще не е опасно, а всъщност е едно доста мило момиче, което знаеше да чете, а и да разказва интересни истории. Затова спряха да се страхуват от нея и започнаха да се събират заедно с приятелчетата си на площада и с нетърпение да чакат следващата приказка.
Така беше и тази вечер. Когато Силвия пристигна, площадът беше оживен от детска врява, която се усили още повече когато хлапетата видяха Силвия.
– Какво ще ни прочетеш днес? - попита едно малко момиченце с пискливо гласче.
– Може ли да ни разкажеш пак за приключенията на Карамфил Бледоногов? - прекъсна я едно по-едро момченче.
– Днес съм ви избрала друга книга - засмя се Силвия и показа прашната корица на децата. Те я изгледаха с нескрито любопитство.
– Това са приказки. - добви тя и седна на един от големите камъни в центъра на площада. Децата я наобиколиха и насядаха около нея. За миг се отнесе, защото ѝ се стори, че в мрака отсреща стои някаква фигура и я. Тя премига бързо, но не можа да различни никого.
– Може ли първо тази? - посочи едно момченце към една от страниците, на която се виждаше голяма и много подробна илюстрация на триглава ламя.
– Да... разбира се - промърмори Силвия и се помъчи да се съсредоточи. Сигурно ѝ се беше сторило. Обикновено никой жител на Шао-Маи не бродеше по улиците на градчето по това време, с изключение на разбойниците и на децата...
Тя бързо поклати глава, отхвърляйки идеята. Беше немислимо колегата ѝ да види в каква дупка живее. Направо би умряла от срам. Но тъй като в Библиотеката на Замъка Шао-Маи работеше почти безпатно, не можеше да си намери свястна квартира в градчето. А и съдържателят на страноприемницата, циклопът Род беше много сърдечен (необяснима черта от характера му, като се има предвид, че беше циклоп...) и ѝ беше позволил да живее в една от стаите напълно безплатно.
Двамата често си говореха вечер, след като Силвия се върнеше от Библиотеката и Род все я окуражаваше да си потърси истинска работа, а Силвия отвръщаше, че ѝ харесва да е обградена от стари книги. Тези в замъка Шао-Маи бяха доста специални, защото бяха магически, а и новия директор на училището, г-н Дългобрад беше много добър и дори позволяваше на библиотекаря и неговите помощници да изнасят някои от по-безопасните книги извън библиотеката и да ги четат на децата от по-бедните квартали на градчето, за да се образоват.
Силвия смяташе това за много благородно. Тя никога не беше срещала директора (въпреки че ѝ се струваше, че може би е виждала някъде името му... в някоя книга например), но много ѝ се искаше да го види и да му каже някоя добра дума за тазни негова идея.
Докато се бързаше да се прибере и се опитваше да реши коя книга от тези, които беше взела днес да почете на децата, живеещи в съседство със странопремницата на Род, тя дори нямаше представа, че желанието ѝ щеше да се осъществи още преди да са изчезнали и последните звезди от небето над Шао–Маи.
* * *
Малко след вечеря Силвия взе една от старите книги, озаглавена "Нощни приказки от Алмирия" и се насочи към малкото каменисто площадче в центъра на източния квартал. Децата от квартала вече бяха научили, че ако дойдат малко сед залез слънце, странното (и твърде ниско) момиче ще дойде да им почете от вълшебните книги. В началото много ги беше страх от нея, защото бяха чували какви ли не страшни истории от родителите си, но постепенно разбраха, че то въобще не е опасно, а всъщност е едно доста мило момиче, което знаеше да чете, а и да разказва интересни истории. Затова спряха да се страхуват от нея и започнаха да се събират заедно с приятелчетата си на площада и с нетърпение да чакат следващата приказка.
Така беше и тази вечер. Когато Силвия пристигна, площадът беше оживен от детска врява, която се усили още повече когато хлапетата видяха Силвия.
– Какво ще ни прочетеш днес? - попита едно малко момиченце с пискливо гласче.
– Може ли да ни разкажеш пак за приключенията на Карамфил Бледоногов? - прекъсна я едно по-едро момченче.
– Днес съм ви избрала друга книга - засмя се Силвия и показа прашната корица на децата. Те я изгледаха с нескрито любопитство.
– Това са приказки. - добви тя и седна на един от големите камъни в центъра на площада. Децата я наобиколиха и насядаха около нея. За миг се отнесе, защото ѝ се стори, че в мрака отсреща стои някаква фигура и я. Тя премига бързо, но не можа да различни никого.
– Може ли първо тази? - посочи едно момченце към една от страниците, на която се виждаше голяма и много подробна илюстрация на триглава ламя.
– Да... разбира се - промърмори Силвия и се помъчи да се съсредоточи. Сигурно ѝ се беше сторило. Обикновено никой жител на Шао-Маи не бродеше по улиците на градчето по това време, с изключение на разбойниците и на децата...