Post by Силвия Лотос on Jul 5, 2015 22:19:58 GMT 2
Беше красива слънчева утрин на кораба "Златна стрела". Вече от няколко часа корабът пътуваше към пристанище Шао-Маи и според изчисленията на Силвия, оставаха още десет дни до пристигането, ако всичко минеше по план и не се натъкнеха на някоя буря, разбира се. Драконът Стефан, който и без това не беше особено търпелив по характер, често изчезваше за по час-два и кръжеше в небето за да се раздвижи.
– Корабите не са за дракони - беше отбелязал той намусено още със стъпването си на палубата, но Силвия бе мернала още един да се разхожда по палубата сутринта. Така и не бе видяла кой го беше довел, а не смееше да попита направо дракона - колкото и да бе свикнала със Стефан, бе чувала от родителите си, че не е добра идея да закача непознати дракони. Те бяха редки и особено интелигентни създания, които избираха да станат другари само или на много могъщи магьосници, или на алмирци родени в определени дни, за които се считаше, че са предопределени за велики дела. Нейният случай не спадаше към нито едното от двете, но засега това не е чак толкова важно.
Иначе самият Стефан беше доста заинтригуван от непознатото създание, но се опитваше да не го показва и всеки път когато другият дракон се появеше, започваше бързо да разговаря със Силвия.
Екипажът на "Златна стрела" от своя страна се държеше на разстояние от момичето и спътника ѝ, а капитанът: белобрад и строг на вид човек с големи уши, хвърляше неодобрителни погледи в тяхна посока всеки път когато Стефан в знак на отегчение издишваше облачета дим.
– Не прави така! - скара му се накрая момичето - Не виждаш ли, че плашиш екипажа, страхуват се да не се запали нещо...
Стефан погледна обидено и без а продума се оттласна към небето без съмнение решен да направи поредната си въздушна обиколка.
– Корабите не са за дракони - беше отбелязал той намусено още със стъпването си на палубата, но Силвия бе мернала още един да се разхожда по палубата сутринта. Така и не бе видяла кой го беше довел, а не смееше да попита направо дракона - колкото и да бе свикнала със Стефан, бе чувала от родителите си, че не е добра идея да закача непознати дракони. Те бяха редки и особено интелигентни създания, които избираха да станат другари само или на много могъщи магьосници, или на алмирци родени в определени дни, за които се считаше, че са предопределени за велики дела. Нейният случай не спадаше към нито едното от двете, но засега това не е чак толкова важно.
Иначе самият Стефан беше доста заинтригуван от непознатото създание, но се опитваше да не го показва и всеки път когато другият дракон се появеше, започваше бързо да разговаря със Силвия.
Екипажът на "Златна стрела" от своя страна се държеше на разстояние от момичето и спътника ѝ, а капитанът: белобрад и строг на вид човек с големи уши, хвърляше неодобрителни погледи в тяхна посока всеки път когато Стефан в знак на отегчение издишваше облачета дим.
– Не прави така! - скара му се накрая момичето - Не виждаш ли, че плашиш екипажа, страхуват се да не се запали нещо...
Стефан погледна обидено и без а продума се оттласна към небето без съмнение решен да направи поредната си въздушна обиколка.