Post by Рин Ко'уен on Jul 19, 2015 12:48:34 GMT 2
Продължава от тук.
На Рин му се беше налагало да прави много неща, но не и да се вози толкова продължително на гърба на дракон. Да се "вози" беше точната дума в случая, понеже гледаше да не се обажда чак толкова много, току-виж го изпуснали в безбрежното море отдолу.
На Рин му се беше налагало да прави много неща, но не и да се вози толкова продължително на гърба на дракон. Да се "вози" беше точната дума в случая, понеже гледаше да не се обажда чак толкова много, току-виж го изпуснали в безбрежното море отдолу.
Е, да, драконите бяха мъдри и честни същества, поне тези, които познаваше... но народът му винаги беше смятал, че заслужават едно по-нетипично уважение. Никога да не им се бъркаш в работите и да ги оставяш сами да правят каквото си искат, такива неща.
Въпреки това, пътуването можеше да се счете за приятно. Кожените дрехи, които използваше, когато влизаше в гробници и лабиринти, правеха пътуването му много удобно. Златното кълбо все още беше на сигурно място в торбата на кръста му, значи мисията му беше успешна въпреки изхвърлянето от кораба.
Стори му се, че достигат града дори по-бързо, отколкото беше казано. Може би впечатлението му се дължеше на това, че от небето всичко се виждаше далеч преди да се чуят шумовете. Беше огромно място. Нямаше много общо с родината на Рин, но пак беше хубаво, стига да знаеш къде да гледаш и къде точно да ходиш. Той се нуждаеше само от шапката си, която нагласи още по време на спускането. Колкото по-незабележим беше някой в тълпата, толкова по-спокойно си прекарваше.
- За съжаление ще трябва да се разделим тук. Задължен съм да оставя находката си на онзи, който я поръча.
Но преди да е чул вероятните съжаления на алвоната и (може би) на магьосника, и тримата забелязаха, че нещо все пак не е наред.
Градът винаги беше спокоен, но този път имаше някаква забързаност, която даже Рин, като роден в съвсем друг свят, забелязваше ясно. Някакви безредици, или някаква нервност, не можеше да се определи точно. Забързани същества, дали пък не и някакви нови знамена? Не, едва ли.
- Това не ми харесва. - щом и Хаген го забелязваше, значи Рин не се лъжеше. И на червенокосия не му харесваше особено, а нямаше представа какво притеснение можеше да се роди в главата на Силвия.
- Може пък да има фестивал или да са гости от чужбина - подметна, но не шеговито. - Не можем да знаем какво става, преди да сме стигнали. Пристанището поне е чисто, така че има място за нас. Сигурен съм, че в момента, в който се смесим с тълпата, всичко ще ни се изясни.
Първо изхвърляне от кораба, сега пък странни неща в града... Май трябваше да си намери нова мисия и да отиде отново някъде на спокойствие. В някой лабиринт около Моргулия да речем. Връщаше се от този район и в Шао-Маи животът беше песен, сравнен с онзи там, но...
Драконът се приземи тежко (поне според вижданията на Рин, понеже той нямаше къде да се хване, а не пазеше толкова перфектно баланс, но нямаше значение). Никой даже не им обърна внимание, като в обикновен делничен ден.
Истината поне не беше далеч.