Старият континент е може би най-разнообразният от всички алмирски континенти. Тук се срещат представители на основните шест раси, както и множество по-рядко срещани създания и чудовища. Всички те са свикнали да живеят в мир и да не си пречат, въпреки културните различия и обичаи.

Столицата

Разбира се, трябва да започнем от този голям град, защото той е центърът на алмирския свят, така да се каже. Той представлява доста пренаселено място с множество високи за aлмирските представи сгради и тесни улички, обградени с долнопробни заведения. През деня градът може да мине и за спокоен и приветлив, ако не ви пречат замърсеният въздух и горещината, но през нощта тук царят хаос и ужасен шум, а по улиците дебнат всякакви съмнителни типове и дребни гоблини-джебчии.
Единственото малко по-симпатично кварталче се намира точно в центъра на града и се простира на няколко пресечки от бялата, висока сграда на Съвета, откъдето се управлява цяла Алмирия. Тя обикновено представлява интерес за туристите от други континенти, но е почти невъзможно да те пуснат да я разгледаш отвътре – пред белите високи порти пазят двама алвони-великани, въоръжени до зъби и гледащи страшно изпод вежди (великаните-алвони са много трудни за намиране, жителите на града често си шушукат, че съществата сигурно са изкуствено създадени за пазачи на Съветниците, но това е трудно доказуемо).
Иначе самите Съветници не са нищо особено – пет на брой старчета, представители на пет раси, плюс една ръждясала машина-човек. Всички алмирци много се страхуват от тях и в същото време много ги уважават, заради трудната задача, с която са се нагърбили. Управлението на цяла страна (магическа при това) въобще не е лесна работа. За доказателство ето някои от основните задължения на Съвета:
- Писане на закони. Това е целогодишно задължение – тамън решиш, че си измислил закон за всеки възможен случай, и се намери някой магьосник-иноватор, който да превърне домашната си котка в летящо килимче и върви после създавай нов правилник за движение в градовете и закон за собственост на лични превозни средства...
- Вземане на важни решения. Например: какво да се сервира на официалните годишни обеди с представителите на Събора на Слънчевия континент; колко сандъка с фалшиви куки да се поръчат за Фестивала на Пиратите (които наистина СА изчезнали преди векове) и други подобни.
- Съдене на алмирците, които не спазват закона. Обикновено съденето не продължава особено дълго, защото Съветниците не се славят с търпението си. Ако до 15-тата алминута виновнкът не е доказал невинността си, го пращат на заточение в най-студената точка Лаплония и така решават проблема.
Освен сградата на Съвета, други известни места в града са Търговската улица и единствения парк в Столицата. Паркчето не е особено голямо и също се намира близо до Съвета. Поддържа се от семейство алвони, запалени по градинарството. Атракция тук е огромното вишнево дърво, което, според легендата, било първият жив организъм, появил се в Алмирия и някога уж можело да говори като човек. В момента дървото си изглежда точно като... е, като най-обикновено вишнево дърво, като изключим размерите му. То достига към 350 алметра височина през пролетта. Горките алвони-градинари прекарват голяма част от времето си да пъдят разни туристи-вандали, които много обичат да дълбаят имената си и датата в кората на дървото. (Представете си само: „Рачо Пълнозърски беше тук, 4-то пълнолуние от Годината на Бялата лисица“).
Търговската улица пък е една от най-оживените в града. Там са се сместили повечето магазинчета, най-посещаваното от които е „Магазин за всичко на леля Берта“, където буквално можете да намерите всичко – от отровни шоколадови яйца на базилиск до сламени чорапи. Един съвет – ако ще си купувате храна, по-добре да е от сергийките на брега на морето.
Най-известното заведение в града пък е кръчмата „При чичо Жозе“. Предполага се, че е най-известно не заради качеството на напитките или храната, а просто, защото е било първото по-голямо в Столицата. Първият му собственик, чичо Жозе, го отворил преди почти четири века. Той бил свръхдебел представител на човешката раса с рижа брада и дълги мустаци. Бил голям веселяк и така си спечелил много клиенти. Когато починал най-големият му син Жозе-младши наследил заведението. Следващият собственик бил Жозе Трети, син на Жозе-младши, а сегашният всъщност е пра-внук на първия Жозе и се казва... Константин. Обаче всички му викат Жозе по навик, а той и не се оплаква.

Алвонските подземни градове

Те представляват множество подземни лабиринти от тунели, населени от алвоните, които се занимават с механика и строят механични играчки за останалите алмирци. Нещо обичайно там са подземните фабрики, асансьорите и къщичките, построени от големи метални парчета. Всъщност градчетата са доста интересни на вид и почти всяко нещо наоколо трака и се движи само. Това са може би най-модерните градове в цяла Алмирия и са гордостта на Съвета, който финансира всеки нов проект за създаване на нов вид машина. Алвоните добиват материалите си от мини, издълбани още по-дълбоко в земята.
Разбира се тук не живеят единствено работници и миньори, а също и техните семейства, затова Съветът се грижи за построяването на училища и безопасни площадки за игра за малките алвончета. Градовете си имат също и импровизиран театър, славещ се с механични декори и кукли, както и подземен парк, в който се срещат основно доста издръжливи растения, които се развиват добре и при липсата на светлина. В центъра на един от по-големите градове пък има и подземна аптека, която всъщност се намира в корените на Голямата Вишна. Там очилат алвон с бяла козя брадичка продава всякакви отвари и мазила, лекуващи почти всички основни болести. Ако пък имате нужда да се придвижите бързо до някой съседен влак, можете да хванете подземната железница.

Порт Елио

Ако сте от алвонската раса, но не обичате тъмнината и затворените пространства, Порт Елио е алтернативата на Подземните градове като място за живеене. Това е единственото изцяло алвонско градче, което се намира на повърхността. То е разположено на брега на морето и затова повечето жители се занимават с риболов и търговия. Тъй като алвоните поддържат безупречна чистота, много представители на други раси през годината са се опитвали да се заселят там, вместо в Столицата, но много малко са успели, тъй като Елионците трудно допускат външни хора да се разполагат из земите им.
Жителите на този град са в леко студени отношения с алвоните от Подземните градове, заради различията във възприемането на света. Въпреки че нито едните, нито другите не биха си го признали, те всъщност имат и доста общи черти и интереси, като стремежът към знание е един от тях.
Иначе в Порт Елио винаги пъплят туристи, защото климатът е много благоприятен за почивка, а и градчето има доста интересна архитектура. Всички сгради са от светъл камък и със заоблени куполи. Всъщност архитектът е същият алвон, който построил някога сградата на Съвета в Столицата. Той е един от най-известните представители на алвонската раса в Алмирия, въпреки че никой не знае как се е казвал, нито точно през коя епоха е живял и творил. За по-лесно всички го наричат Архитекта.

Остров Грифин

Остров Грифин се намира до западнотото крайбрежие на Стария континент. Нарича се така, защото тук живеят основно грифони. Те са умни и разбрани същества, но спадат към семейството на чудовищата, защото не могат да говорят. На острова почти няма постройки, с изключение на руините на няколко каменни сгради, които са останки от някаква древна цивилизация. Според легендата, това е била цивилизацията на самите грифони, които някога са приличали на хора, докато не разгневили някаква богиня и тя ги превърнала в чудовища. Е, разбира се, това е трудно да се докаже. Може просто преди векове тук да са живели хора, но да са решили да изоставят острова, заради... ами примерно, промяна на климата. Или след като грифоните са се заселили, не е имало достатъчно място за всички.
Каквото и да се е случило, едно е сигурно – в момента островът на Грифоните е едно доста диво, обрасло в трволяци и дървета, но и много красиво място, което алмирците пренебрегват и не посещават достатъчно често (най-вероятно защото се страхуват от крилатите същества).

Местността Авалония и езерото Локхи

Тази местност е заселена основно от представители на две раси: хора и гоблини, като съществува йерархия, според която хората са поставени по-високо от гоблините. Тук рядко идват туристи, защото всички са чували колко са странни жителите на Авалония и предпочитат да не се сблъскват с тях. Например въпреки, че алмирците отдавна знаят за съществуването на магията и я приемат като нещо нормално, в Авалония като нищо може да те линчуват ако заподозрат, че се занимаваш с такива неща.
Тук на почит е рицарството и ако питаш някой рицар от какво точно „спасява девици в беда“, много вероятно е да ти отвърне нещо от рода на „Как така от какво?! От драконите, разбира се, тези ужасяващи чудовища са навсякъде!“. И не се опитвай да спориш или да убеждаваш в нещо някой такъв, тези хора са напълно луди.
Едно от по-известните места в тази част на Стария континент е Замъкът Авалония, където се подвизава предводителят на тези откачалки, на име Дон Хикот. Той е доста възрастен рицар, за който се търди, че често си говори сам и то в рими. Най-вероятно от него е тръгнал обичаят за писане на стихове, който останалата част на Алмирия възприема като загуба на време. Дон Хикот организира рицарски турнири, които се провеждат на брега на езерото Лохи.
Според една от по-известните легенди, на дъното на езерото в камък е забит меч, който, ако бъде изваден от някой рицар, ще сложи край на владичеството на Хикот, а рицарят ще бъде провъзгласен за новия владетел на Авалония.

Градът на циклопите

Той се намира високо в планината, или по-точно е скрит в Драконовите планини. Трудно достъпен е, но това е нарочно – след като напуснали Олимпия, циклопите решили да построят града си нависоко, така че да могат да останат насаме с философските си мисли и да се радват на малко тишина (и на липсата на други раси наоколо). Освен това той и обграден с високи крепостни стени и тук-таме можете да видите някоя четвъртита наблюдателна кула. Циклопите предпочитат отдалеч да виждат неканените гости, за да могат да им затворят градските порти под носа. Не твърдим, че не тази раса не е гостоприемна, просто предпочитат да си общуват само с високо интелигентни люде, а такива рядко се намират сред останалите раси.
Иначе тук е много светло и доста спокойно. Има множество паркчета и е обичайна гледка да видиш седнали на тревата млади циклопи тихо да си четат книги. Вечер времето застудява, но все пак се намираме в планината, а най-добрата новина е, че няма престъпност в този край.

Университетът на циклопите

Университетът на циклопите е може би най-престижното учебно заведение в цяла Алмирия. Е, не се учи магия, както в Шао-Маи, нито пък има часове по бойни изкуства, както в Ин-Ян, но ако искаш да те смятат за начетен и добре образован алмирец, задължително трябва да се запишеш на часовете по Етикет и алмирски обичаи. Всъщност твърди се, че повечето посланници (без значение от коя раса или от кой континент са те) са учили тук.
Важно е да се спомене и библиотеката, която представлява доста голяма сграда със стъклен покрив в един от дворовете на университета. В нея можете да намерите екземпляр от почти всяка книга, написана на територията на Алмирия. И да, това включва и книгите със заклинания. Разбира се има и много глупости като например „Как да си накъдриш козината с чесън – наръчник за минотаври в тийнейджърска възраст“, но ако търсиш по-дълго, можеш да откриеш наистина полезни четива.

Астрономическата кула

Астрономическата кула се нарежда сред най-видоките кули, строени на територията на Алмирия, а и е най-известната. (Е, ако не броим Кулата на боговете, която обаче никой не може да каже къде точно се намира, защото се местела непрекъснато). Както и да е, та Астрономическата кула е замислена и построена от неизвестни представители на циклопската раса, с малко помощ от работливите алвони. Последният ѝ етаж е без прозорци. Т.е. има дупки за прозорци, но те са оставени отворени, а през тях се провират мощни бронзови телескопи с множество стърчащи зъбни колела, подаващи се отвсякъде. Всъщност само един алвон-механик би могъл да обясни за какво служи всяко от тях, но циклопите и без това не се интересуват много от такива подробности, стига телескопите да работят.
Както и да са направени, важното е, че наистина от тях могат да се наблюдават далечни планети и недостижими чужди галактики, а циклопите-учени обичат да пишат книги на подобни теми.

Драконовите планини

Драконовите планини, както сигурно се досещате от името им, са населени предимно от дракони. Там те могат наволя да си летят, без да се притесняват, че без да искат ще счупят или запалят нещо. Драконите обичат да живеят в пещери и точно затова са избрали тази верига за техен дом – това може би са планините с най-много пещерни образувания в цяла Алмирия. Освен това природата по тези земи предлага несравними гледки през всеки сезон от годината.
Разбира се, западната част от планините принадлежи на циклопите, но тази раса открай време се е разбирала доста добре с драконовата, въпреки различията, така че досега са успявали да си поделят територията без проблем.






На Стария континент можете да срещнете основно представители на шестте основни раси: алвони, хора, гоблини, циклопи, дракони и машини, като хората-машини са най-разпространени именно тук и най-вече в големите градове. Освен тях на този континент се подвизават и някои по-известни мистериозни персонажи като магьосниците Баба Яга и Баба Марта; злият гоблин Торбалан и др.
Откъм чудовища и разни странни диви същества, тази част от Алмирия също е много богата. Твърди се, че в Гората на Познанието живеели самодиви, но никой не може да го докаже, защото те не са особено социални и не обичат да общуват с другите раси. Иначе представляват много красиви жени с познания в природната магия и способност да омайват мъжете.
Както споменахме и по-рано, на остров Грифин живеят основно грифони. Грифони има и в някои от пещерите на Драконовите планини, но те са по-различни от събратята си на острова. Пещерните грифони са дори още по-умни, а и много по-опасни, тъй като са обучавани за сражения. Както и алвоните-великани, и тези създания имат за задача да защитават Съвета на Алмирия (и самата Алмирия всъщност), в случай на необходимост.
Не на последно място е хубаво да споменем и магическите създания като Жар птицата и фениксът (които са братовчеди), както и драконите от рода "Призрачни", които представляват нещо като духове-пазители на различни природни обекти или области (като например пазителите в Гората на Познанието).


Старият континент се слави с множеството си фестивали. Обикновените жители обичат подобни мероприятия и затова Съветът все организира нещо: ако не е Фестивалът на Пиратите, то ще е Празникът на Минотавърът-интелектуалец (на този празник се дават безплатни уроци по литературно четене на не чак толкова интелигентните раси, с цел да се намалят пиянството и агресията сред тях, както и смъртните случаи, резултат от безразборно пиянстване и аресия). През втората половина от годината се провежда всеизвестният "Фестивал на тиквата", който почти винаги съвпада с Тъмната (или Мрачната) седмица, когато денят е изцяло изместен от нощта и всички тъмни създания излизат навън сред останалите алмирци.
Относно религиите, на Стария континент може да се каже, че има представители на всички религиозни течения, но разбира се най-почитани са така наречените Богове-Създатели. Според легендите те са четирима на брой, Богинята на Сътворението, която уж създала Алмирия и всичко в нея; Богът на Хаоса, който внася "интересни моменти" в живота на обикновения алмирец, като праща по него несполуки и лош късмет; Богът на Въпросите, който отговаря за всички необясними явления и уж обичал да се явява от време на време във формата на гоблин и да се намесва в живота на приключенстващите алмирци и Богинята на Живота, която всъщност отговаря не само за живота, но и за смъртта, съдбата и пр.Според тази религия, четиримата богове са братя и сестри и живеят в много висока кула, наречена Кула на боговете, но тя непрекъснато сменя местонахождението си, за да не попадне някой заблуден алмирец на нея. Кой знае какво точно правят четиримата богове там. Някои вярват, че по цял ден кроят планове как напълно да изместят конкурентните Спартагонски богове и Богът на пустинята, както и други по-неизвестни божества, пръснати тук и там из Алмирия.

Някога Столицата и околностите били населени предимно от алвони, които са коренното население а Алмирия. Тогава в Столцата имало множество паркчета и градинки, всичко било зелено и красиво, къщичките били ниски и спретнати (така, де, защо ще им са на дребничките алвони огромни сгради?), а животът бил сравнително спокоен.
После незнайно откъде дошли хората и донесли със себе си куп странни идеи и хаос. Част от гостите били ужасно любопитни, с нюх към приключенията. Те се разпръснали в различни посоки и се заселили на дотогава непознатите земи на останалите алмирски континенти, но за сметка на това оставили някои от най-мързеливите си представители в Столицата. Те за няколко десетилетия успели да превърнат красивото градче в огромен, замърсен и пренаселен град, където пълните кръчми, пиянските нощи и развратът са си нещо обичайно.
Смята се, че именно хората научили алвоните как да изработват различни механични джаджи, които да ги улесняват в извършването на елементарни дейности. Любопитните и сръчни дългоушковци бързо възприели това ново знание и постепенно оставили на заден план градинарството и агрикултурата и голяма част от тях се преместили да живеят под земята, за да са по-близо до мините, откъдето си набавяли материал за новите си изобретения.
Храта пък въвели търговията, както разбира се и някои нови за алмирците от други раси понятия, като кражба, продажба на черно, пазарене и др. Те убедили алвоните да започат да добиват благородни метали, за да се сечат златни и сребърни монети, които да подпомагат търгуването. Нарекли ги „пари“ и кръстили паричната единица „златни (или сребърни) магелани“ (на някакъв си техен известен приключенец, който вече отдавна е забравен).
Следващото нововъведение на хората била политиката. Твърди се, че точно те дали идеята Алмирия да си има управляващ орган, за да контролира дивите земи, където живеели основно дракони и разни други чудовища. С множество засукани приказки, те успели да убедят алмирците да основат Съвета на Алмирия. В началото само хората, алвоните и циклопите имали право да станат членове на Съвета и това предизвикало гнева на останалите алмирски раси, както и две-три незначителни войни с драконите и гоблините. Накрая все пак били сключени примирия с тези две раси и те също били приети в Съвета. Последната раса, станала част от управлението на страната, били механичните хора. Това се случи съвсем скоро, след дълги преговори и едва след като този нов вид алмирци успяха да докажат, че притежават съзнание, но това е много дълга и сложна история за разказване.