Понякога боговете се чувстват самотни в дома си на облаците и се спускат над Алмирия, за да благословят някой, който има велика съдба… Така ще ти кажат жителите на Острова на Равновесието. Не знаем дали богове действително има, но със сигурност има дълбоко религиозни алмирци, които вярват в един или друг бог (какво пък, из континентите и страните има хиляди, които смятат, че късметът им е дошъл от боговете…) Същите тези алмирци ще ти кажат, че Островът на Равновесието е рай на земята, създаден само за най-смирените вярващи. А там наистина е много красиво и като че е от съвсем друг свят. Говори се, че точно по този начин – с тучни зелени поляни, древни мъдри дървета и островръхи планини – е изглеждал и Забравения континент някога, преди „черното да го поквари”. Обитателите на Острова на Равновесието няма да си признаят, но постоянно имат проблеми със съседите си от Шепнещият град и Черния пазар. Пък и не е рядко да се случи да имат проблеми, защото някой новопосветен монах се е опитал да преправи злините на Черния пазар (все пак равновесието там е толкова жестоко нарушено!)

Манастирът Лотос Зен

Това място изглежда именно така, както всеки, чул думата манастир, може да си представи. С големите стени, защитаващи простата човешка красота от природната такава. Разликата с всеки друг обикновен манастир е, че има повече от една свещени постройки в манастира Лотос Зен. Това се дължи на факта, че не е задължително да вярваш само и единствено в едно божество, за да бъдеш монах тук. Идеята е, че във всяка една вяра има частица истина от цялото, а и всеки един бог реално съществува, защото онези, които вярват в него, един вид са му дали смисъл на съществуване. Така манастирът е дълбоко уважаван от всички народи из Алмирия и често се е случвало да не може да приеме желаещите да получат просветление (не всички, идващи тук, накрая избират да останат или изобщо избират да станат монаси, но във всички случаи получават много добро образование). Затова се налага организиране на определени „панаири”, по време на които се уважават всички, познати на монасите, богове. Говори се, че за момента са малко над сто…

Училище за бойни изкуства Ин-Ян

Училището за бойни изкуства Ин-Ян се намира… на брега на морето, а не в планините! Което няма никакво значение, защото тренировките тук са ужасно трудни и включват както усилено плуване, така и тичане до върха на планината и обратно. Питате дали е само това? Де да беше… Но училището предпочита да пази своите тайни… Толкова иска да ги запази, че все още се сърди на Слънчевите наемници. Защото наемниците много често не разполагат с магия и преди да измислят своите тайни подготовки, често идвали да се учат тук на бойни изкуства… докато на един не му хрумнало да открадне (кой знае как) няколко страхотно тайни техники и да избяга с тях. От тогава наемници и хора, смятащи да се занимават с подобна работа, в училището не се допускат и дори биват презирани, защото на Слънчевия континент все още продължават да учат някои от оцелелите при пътуването техники. А в днешно време много от пустинните жители дори не знаят причината за недопускането им в училището (все пак са минали толкова години, че на Слънчевия континент вероятно смятат, че техниките са си техни и вероятно дори са ги усъвършенствали по своему). Както и да е, училището, въпреки славата си, се предпочита предимно от хора и гоблини. Не, че ще върнат някой здрав млад кентавър да речем, но пък той няма да може да научи някои от най-важните хватки… или поне така се предполага.


Както споменахме, всяка раса е добре дошла на острова… дори и Слънчевите хора, ако не са дошли да се учат, а просто на преклонение. Поне в манастира не може да има и капчица ненавист към когото и да било, защото това нарушава равновесието! Така че тук можеш да срещнеш всякакви интересни представители на населението на Алмирия. Дори великани. Дори може би някой дракон, защо смяташ, че всички живеят в Драконовите планини само защото се казват така? По-често се срещат гоблини и хора като ученици на Ин-Ян все пак. Монасите не обичат чак толкова много светския живот.


Равновесието се постига чрез приемане на останалите и тяхната вяра. Чрез опита, който натрупваме през живота си за нещата около нас. Манастирът ни учи, че трябва да разбираме нещата, без предварително да съдим… Е, останалото можете да научите от някой мъдрец зад стените на манастира. Както вече споменахме, тук се почитат всички познати богове и ще бъдат почитани тези, които някой донесе със себе си. Някои от по-старите монаси вярват, че бойното изкуство на Ин-Ян е благословено от всички в небесните селения. Определено не е препоръчително да се опитваш да ядосаш някой монах или майстор на бойното изкуство, защото няма да се получи. Тези същества (хора, гоблини и други) са изключително спокойни, затова наказват прекаляването доста разумно. Случвало се е някои от учениците на Острова на Равновесието да тръгне по лош път. Тогава бива пращан представител, който да върне въпросния обратно, за да може злото да се поправи. Така че не съди за случващото се на острова само по някой здравеняк, който бие друг в някоя задна уличка…


Историята на създаването на манастира и училището е обвързана повече със Столицата, отколкото с друго. В заплетените исторически книги се говори за това колко се страхували на Стария континент от това да бъде загубена вярата в нещо по-могъщо от… хората (защото много от тях вярвали, че са всемогъщи, пък и все още ги има по света). Странно, но този страх се породил в самите хора, така че те били първите заселници на Острова на Равновесието и първите строители на храмове. И досега повечето главни монаси са все хора, способни да приемат всяка истина като истина. През всичките години на този остров е имало мир, независимо от войните на останалия свят.