Ако гледаш към Забравения континент от някой хубав кораб, тръгнал от съседните населени места към горните земи, ще ти се стори, че гледаш красива, дива земя като от приказките. С треви, често стигащи до кръста, с тесни пътечки, по които почти не е стъпвал човешки крак, с ниски храсти и огромни дървета. Влажен вятър, за който се радваш, че не носи звук от силно размахващи се криле…
Всъщност, когато се замислиш още малко, откриваш, че много не ти се ходи там. Особено когато чуеш звуците на скърцащите величави дървета на юг, или на на зловещо схлупения и черен… Черен пазар.

Град Моргулия

Всички са чували за Моргулия, но рядко някой отива нататък. Нито пък жителите на Моргулия обичат да бъдат туристи в чужда държава. Магьосниците от Шао-Маи например имат теория, че обитателите на този мрачен и застинал град са черни магьосници, които говорят с демоните и предават душите си на демоните. От което, разбираемо, жителите на Забравения континент никак не са доволни! Не се е чуло да срещнеш дружелюбен жител на континента, така че можеш да се наслушаш само на изпълнения му със злоба и желание за сплашване разказ, как Моргулия е град, изпълнен с насилие – как на всеки ъгъл се правят жертвоприношения, сградите са черни (понякога с гнезда отгоре на някой покрив, или пък нямащи стени, в зависимост от обитателя) и как всички се изяждали взаимно.
Поносимост Моргулия проявява единствено към наемниците – единствените човеци, които могат да се разхождат на този континент по-свободно (пък и се разбират добре с жителите тук, понеже южняшкият човешки език е по-разбираем за местните). За това си право наемниците са обещали, че няма да разказват на никого за истината за Моргулия.
Вече знаете кого да търсите, ако искате на всяка цена да знаете истината! Знае се от сигурен източник например, че не всичко в града е порутено и черно. Имало огромни златни храмове на тенгу, казват…

Черният пазар

Още от далеч се чуват стенания и вопли от районите, в които продават роби… Това всъщност не е никаква шега! На Алмирия на практика не би следвало да има роби, но открай време никоя държава не може да се справи с набезите на обитателите на Черния пазар. Понякога пиратите са много по-малкото зло! Въпреки че много от пиратите си имат цели „кантори” именно тук…
Понеже пазарът е видим от морето, за него могат да се кажат много неща. Той наистина пасва идеално на описанието за Моргулия. Все едно докарват тук къщите специално разрушени, за да не изменят пейзажа. Всичко е в дрипи като за колоритност, а богатите не остават дълго богати. Тук можеш да си намериш слонски череп, рог от еднорог или истинско парче от комета, но по-добре не питай откъде продавачите са намерили тези неща. А и се пази от останалите купувачи или дори тези, които само си минават по улицата… То пък и една улица, почакайте! Може би се имаше предвид криволичещите кални бивши канали? Е, ако сте готови да сметнете тях за улици…
Казват, че едно време огромната квадратна постройка в центъра на пазара, заобиколена с огромна каменна ограда, е била затвор за всички престъпници на Алмирия. По онова време били малко, но се говори, че най-лошите успели да си изкопаят тунел отдолу и да излязат на свобода. После превзели затвора и… хм, може пък имиджът на пазара да не е случаен?

Забравената гора

Чували ли сте баба си да ви заплашва преди сън, че ако не заспите веднага, ще ви изхвърли в Забравената гора? По принцип тези заплахи не работят, освен ако не са казани с много зловещ и гробовен глас, нали така?
Никога не сме стъпвали дори на два километра в близост до това място, което те отблъсква само с шумовете си! В началото виждаш огромни, огромни групи дървета, целите в лиани и лишеи. Някакви грачения те предупреждават, че не си струва труда да се опитваш да приближиш, освен ако не си обезумял. А който все пак отиде навътре и е толкова късметлия да се върне, наистина се превръща в пълен безумец. „Гората си отмъщава” казват старите хора. Дърветата са погубвали дори много опитни наемници с каква ли не техника, дори с помощници роботи.
Защо си правят труда да се опитват да влизат ли? О, за това пак са виновни бабите. В някои от по-хубавите им приказки се говори как дълбоко в горите живеят мъдри, красиви, безсмъртни елфи. От онези – високите, русите, с хубавите песни… А имало и самодиви и прочие красавици. Само че никой не би могъл да разбере какво търсят на най-черния континент от всички…

Шепнещият град

Най-малко споменаваното място от целия континент. Дори обитателите на Забравените места почти не ходят в тези руини. Говори се, че някога това било велико пристанище, търгувало с потъналата Атлантика, но сега няма никого… ъъ, не съвсем. Когато слънцето залезе, от прозорците на странно тънките вити кули, пръснати из града, светят весели свещи. Чува се пърхане на криле… Писъци на прилепи…




Не може да се каже със сигурност кои са най-разпространените същества на Забравения континент, но определено има много тенгута, които летят насам-натам в готовност да ти избодат очите (или да ти отмъкнат някоя паричка, особено на наемниците, пълни със злато). По принцип тенгутата са разумни същества, но, както и всички останали на континента, лесно се гневят. Когато се гневят, не са по-различни от развилнели се лешояди с човешки рефлекси. Защото тенгутата се излюпват от яйца и като новородени приличат на пухкави гарванчета, но са човекоподобни и разговарят доста свободно. Почти със сигурност имат крила (има си хас!), но е трудно доказуемо какви точно са лицата им и дали цял живот носят перушината, с която се излюпват.
Най-силното им оръжие определено са дългите черни и извити нокти, които са си жив спомен от птичето им начало. Всъщност, ако срещнете младо тенгу, то няма да ви се обиди, че го наричате „гардже” или нещо подобно… но не изпробвайте това на големите птице-хора!
На Забранения континент има и други летящи представители – черните дракони и змейовете. С черните дракони не се говори лесно, но някои оживели казват, че издишали черен огън и побърквали всеки човек, дръзнал да ги докосне, поради което много учени ги класират в своите книги с грубото наименование „диви”. Змейовете пък са малко по-учтиви, но и много отегчителни. Те делят обществото си на много подвидове – лами, двуглави, триглави и прочие глави змейове.... Различните касти спазват строги правила, така че ако сте си наумили да говорите със змей за философия и литература – търсете водача.
Като говорим за философия, на Забравения континент има и троли. Големи и малки, силни като скали дървени философи, които могат да се надигнат изведнъж под теб, където и да си стъпнал. Не се е чуло и видяло тролите да живеят в организирано общество, в къщи и градове. Малкото учени, занимаващи се с историята и обичаите на тази раса, често се гордеят със себе си, ако им е останал поне един цял крайник (освен главата, разбира се).
Върколаците и дракулаците се нареждат до тенгу, драконите и змейовете по мъдрост. Върколаците са по-често срещани сред „обикновеното” население и са най-близко до човешкото. Затова много се чудят и маят как може човеци да живеят на континента… е, истината, дами и господа, е, че човеците само са малко космати, особено при Пълнолуние… Нравът на върколаците е доста разбойнически и се разбират добре с „бизнесмените” от Черния пазар. Що се отнася до дракулаците (някои ги наричат само дракули), те са малко по-особен случай. В нормален случай приличат точно на елфите от приказките, само дето по-често са чернокоси, отколкото руси. Имат магнетични очи във всякакви цветове и е доказано, че са едни от най-дълголетните същества из Алмирия. Те живеят в затворено общество, както може би сте се досетили – в Шепнещият град, във високите кули, от които могат да излитат нощем… Говори се, че се превръщали в прилепи. Набеждават ги още, че пиели кръв и от нея извличали феноменални сили. Говори се още, че някои не се показвали, защото не изглеждали достатъчно красиви…
Освен всички тези интересни същества, могат да се срещнат още „братовчедите” на гоблините, наричащи себе си караконджули – обичат да се крият в тъмното и да те гледат с кръвясали очи, особено ако имаш по-голям сандък в стаята. Когато ги приближиш, изчезват като с магия, та никой не е успявал да ги хване. Можеш да се насладиш и на компанията на Студените хора. Те варират от напълно прозрачни, реещи се във въздуха неща, минават през гадни полтъргайсти, които крадат солници (за да не може някой да посоли тях и да изчезнат) и стигнат до млечнобели женски привидения, които изкарват акъла на нищо неочакващият турист, разхождащ се из тревите (тези женски привидения само търсят изгубените си деца…)


За религията и обичаите на всички споменати създания се знае малко. От наемниците се чува, че тенгу са особено религиозни, но не се знае в какво вярват. Знае се още, че дракулаците са много важни особи, а всички презират Студените хора…
Тъй като тенгу са най-често срещани, облеклото им може да се опише най-добре – те носят странни дрехи от колосана материя, обикновено в бяло,червено или синьо. Тези дрехи са съшити така че да не пречат на полета им – имат ужасно дълги и черни гарванови криле. Носят маски с клюнове, а на кръглите им глави има малко смехотворни конични шапчици, които не дава особена представа за това дали черепите им са покрити с коса, или само с пух. Обичат броениците, а висшите тенгу се разхождат наоколо с някакви жезли, значението на които само те си знаят.
Друго характерно нещо е, че ако видите много богато наконтен човек да почуква важно-важно с бастунче по разнебитените улици, носейки фрак и (много вероятно, независимо дали е мъж или жена) сребърни обици или колиета… то това е дракулак. Жените на техния вид са енигма, никой никога не е срещал такава или поне не знае…


Някога Забравеният континент бил центърът на света. Или поне така вярвали всички в близост, защото Спартагония все още била по-могъща от всеки друг град, боговете обитавали Слънчевия континент, а Атлантика била в разцвета си. В старите разкази и истории се говори за една могъща Моргулия, красива и пълна с живот. За една безкрайна зелена гора, пълна с феи, елфи, еднорози и всякакви други достойни същества. Но всичко се объркало след изчезването на Атлантика… и никой все още не знае защо.
Наемниците разказват, че някои тенгу твърдят, че са произлезли от Феникса. Това не е много разпространено вярване, но все пак съществува. Тенгу са най-древните обитатели на Забравения континент, освен ако не вярваме на историята за елфите в гората.
Въпреки това обаче, със сигурност се вижда как същите тези тенгу уважават в пъти повече дракулаците. Самите дракулаци вярват, че първият от техния вид е бил „паднал елф” (според някои преводи – „паднал ангел”). В момента обстановката в Моргулия като най-голям град може да се опише горе-долу така: Тенгу са някакъв вид жреци на нещо незнайно, а дракулаците се занимават с управлението. Всичко това бива разказвано единствено от тенгу и не е доказано, но се знае, че абсолютно всички обитатели на Забравения континент се ужасяват, чуят ли дракулаческата фамилия Влад…